България, Гърция, Черна гора и Сърбия са обединени в името на общия противник в лицето на Османската империя. 1912 год. е поставено началото на Балканската война, а Иван Вазов, наречен от мнозина летописец на своето време, съставя стихосбирката „Песни за Македония“. В центъра на конфликта Вазов поставя Македония, говори за сърбите като братя, но и като врагове, описва ситуацията по време на Първата световна война и с възторг разказва за освобождението на Македония през 1915 год.

„Отиде си пришлеца,

избяга чужденеца

из македонский рай!

Видяхме тържеството

на правдата въз злото -

позорния му край.“

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.