„Сега съм у дома. Наокол планини

и върхове стърчат; гори високи, диви

шумят; потоците, кристални и пенливи,

бучат - живот кипи на всичките страни.“

Природата е дом, хармония и спокойствие, красота, обаятелност и магия. Рила планина крие своите тайни, тя е непристъпна, непозната, тя разкрива свят, в който всеки българин намира душевен мир, свят, който поражда национална гордост от величието на българската природа. „В лоното на Рила“ предизвиква възхищение, преклонение пред родното, чувство на сигурност, отдалечаващо ни от тревогите и „световните злини“.

„Духът ми се цери след жизнената битва,

вкушавам сладък мир във песни и молитва.“

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.