На 2 ноември 1885 год. Сърбия напада България, с което официално е поставено началото на Сръбско-българската война. Причината е съединението на Княжество България с Източна Румелия, което засилва присъствието на българите на Балканския полуостров. Войната е кратка, но опустошителна. Сърбите са разгромени, но българите също дават хиляди жертви. Вазов заминава за фронта и оттам той създава една от най-въздействащите стихосбирки „Сливница“. Смърт, спомен, чест, падение и възход. Войната е пъстра палитра от емоции и благодарение на Вазов, който ги улавя и предава чрез своите стихове, ние успяваме да усетим епохата и истинския дух на хората.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.