„Поля и гори“ е стихосбирка, издадена през 1884 год., докато Вазов живее в Пловдив, по онова време столица на Източна Румелия. България е разединена и неотдавна отминалото турско иго се оказва неединствен проблем за страната. „Поля и гори“ е възхвала на красотите на България, на Стара планина, Родопите и Средна гора. „Поля и гори“ припомня славата на борилите се за свободата на страната, събужда чувство на гордост от тяхната смелост, но и с деликатен сарказъм описва следвоенната действителност сред различните социални кръгове.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.