„Луната свети

тихо отгоре,

корабът плува

по синьо море.“

През 1884 год. Иван Вазов се отправя на дълго пътуване към Италия, вдъхновен от културата, изкуството и историята на страната. Споделя своите впечатления и обрисува картина на недотам познатата страна и красотите, които има да предложи. Вазов посещава Неапол, Помпей, вулкана Везувий, разглежда вечния Рим, Ватикана, музеите, Колизеума. След това се прибира и пренася всички свои впечатления на лист хартия. Така ние днес можем да се насладим на стихосбирката „Италия“ и да я видим през очите на Иван Вазов.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.