„Ожени се и ти, ала не вземай мома от Тепето...Вземи си българка и въртокъщница, ако искаш да се радваш на дните си." Това били последните заръки, които Стоян получил от баща си, преди да умре. Наследил Стоян семейното имане, омъжил сестра си за добро момче. Двамата заживели заедно „като два гълъба, като две ластавици". Единствен Стоян все още си нямал жена. Веднъж потърсил сестра си. Искал да я изпрати да му иска жена. Но не коя да е, а Теофану Пападати. Вдигнали сватба, събрали се Стоян и Теофану. Докато веднъж на вратата на Стояновата сестра не се почукало. Насреща им Стоян. „Аз убих жената си", промълвил той. Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".