„Какво пее планината" е възхвала на природата и всичките нейни проявления. Природата е дом на гората, на птиците, на животните. Тя приютява и стихии, и бури. Природата дава живот и самата тя е жива. Усмихва се чрез слънцето, но и се сърди чрез бурите. Природата е навсякъде. Тя ни съпътства, става свидетел на радостите, но и на мъките ни. Окуражава ни със слънчев лъч, укорява ни с гръмоносна буря. Планината пее. А ние чуваме ли я? Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.