„Утро в Банки" е сборник с разкази, който цветно и пъстро потапя читателя в животите на хора от селата, на граждани, на емигранти и родолюбци. Надникваме в стаята на Елисавета Вронцова от Петербург, слизаме на гара Букурещ наред с „тълпа пътници българи", ставаме свидетели на убийство, спираме поглед над просяка на Раковска и си припомняме за великите личности на България, сред които Левски и Каравелов. Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.