„Но като нямаше нито един, който да милее за нея, който да я закрили, всички я имат за смях в уста си...". Душата на Елена се терзае. Неделя е и всички млади моми бързат да се нагласят за хорото. Не и Елена, която вече не е така млада и често буди присмех в останалите моми и момци. Сърцето ѝ е празно, домът ѝ е пуст. Селото се весели, а Елена тъжи. Но в миг нещо пробужда надежда и радост в сърцето на девойката. Ще познае ли тя най-сетне щастието? Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.