„Поточето кристално ръмолешев зелената гора, а ти,до мен седнала, тихо ми шептеше:–Възпей, поете, тия красоти."„Дисонанси" е цикъл от стихосбирката „Звукове", а самото му заглавие говори за разнородността в темите, вълнували писателя по това време. Възхвалата на природата, възхищението от красотата, опиянението от любовта в контраст на погубените животи, пропиляната младост, човешката греховност и смъртта. „Дисонанси" е пъстра картина на реалността – някога в светли тонове, друг път в мрачни и тъмни. Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.