„Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед."Стихотворенията на Иван Вазов пленяват нас, читателите, и ни пренасят в омайни гори, споделят ни любовни трепети, правят ни съпричастни с душевни терзания, връщат ни в миналото и за миг ни потапят в свят, по-различен от нашия. Не задължително по-добър, но по-различен. Изданието „Неиздавани приживе стихотворения" ни дава възможност да се насладим на едни от по-малко познатите, но не по-малко обичани произведения на Иван Вазов. Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.